Искрицата вътре в нас

Знаем ли откъде идва силата вътре в нас? Можем ли да отговорим на въпроса, от какво се поражда ежедневното ни желание за живот?Как винаги дори и да изпитваме "огромни"според своите възприятия разочaрования намираме воля и упорство ,дори инат, за да отстояваме собственото си "аз",да доказваме на всеки един, че можем да се изправим и да продължим пътя независимо от трудностите?
Чували сме , че всичко може да бъде поправено, щом е дело на човешка ръка. Но и знаем, че искрицата вътре в нас е онова, което не е подвласно на желания или молитви отправени към всевишния.
Можем да отговорим единствено на въпроса, че животът на всеки е безценен подарък, който ни се дава по някаква причина и дори и да не я съзнаваме или да сме я открили за себе си- то не бива да преставаме да я търсим, колкото и време да ни отнеме, дори и да е цял живот. Тази причина може да е грижата за беззащитно дете, грижата за семейство, което разчита на теб, уникалната същност, която може и да не съзнаваш че е ценна за друг, а не за теб.
Всеки от нас е губил близък до душата му човек, огромната празнина тогава- невъзможността да протегнем ръка и да го прегърнем с цялата си обич -ни принуждава да осъзнаем разликата между душата и плътта.
Животът е чудо, което се заражда като слънчевия лъч, който се протяга между облаците за да докосне земята. Той ни дарява не само тленно тяло, но и една малка вселена, която е лично наша- духа ни.Има силата да достига до вичко с любов или омраза.Всяка една усмивка на очите, нежна ласка, малка целувка, страстен миг, са част от неповторими моменти, които пазим дълбоко в сърцата си.Изпитвайки различни емоции, опитваме да оставим своята следа, тя е значима за хората , които те познават. Силата вътре в нас е нужна, за да те тласка винаги към новия ден, онзи който те очаква утре. И не забравяйте, че не се изправяме пред трудности, които не можем да преодолеем... те само ни правят по силни , защото ни се налага да продължим да се учим да живеем.