Заслушвали ли сте се в сърцето си. Винаги можете да усетите всеки един негов трепет.Знаете , че то е жизнено важно.Прилича на юмрук, който е "облян в кръв".Понася всеки удър на ежедневието- всяко повишаване на напрежението, всеки стрес, всяко любовно разочaрование, всяка радостна секунда, всяка целувка, всеки флирт.Нямаме реална представа на какво го подлагаме. Още от момента, от който то започне да бие за нас носи сила. Винаги ни тласка напред и може би ни вдъхва разум, ако сме прекалено емоционални.
Сърцето е нашите очи, когато обичаме, то обаче ни защитава, когато сме наранени. Точно за това, като по ирония на съдбата -то е в кръв.Същата, която поддържа съществуването на тялото и може да оприличим със страданието си. Всяко пулсиране обаче ни тласка напред, ни напомня, че не ние сме причина да съшествуаме, да сме живи.Онази магична искрица наречена живот е в нас благодарение на неуморното пулсиращо сърце.
Понякога се отказваме да се преборим за нещо, което е било наша цел, но не бива да забравяме, че има една част от нас, която никога не се предава за да ни докаже, че живота, който живеем не ни принадлежи и трябва да извоюваме правото да бъдем част от реалният свят. Да опитаме да докоснем сърцето на всеки, който срещаме за да му вдъхнем повече смелост да продължи по пътя, който е поел.Когато раздаваме тази сила, която е вътре в нас, тя ни се отплаща с незабравими изживявания...
Няма коментари:
Публикуване на коментар