Когато го почувстваме със сърцето си-то вече не е само физически допир, защото има необикновенната сила да достигне до душата ни,там където думите нямат власт.Винаги имаме правилната преценка за света- вътрешно усещане,за това, което може да ни нарани,точно тогава не сме достатъчно силни, за да се доверим на разума. Душата ни разпознава малките мигове, в които сме се докоснали до близостта.Всяко нещо може да предизвика сетивата ни- поглед, нежна ласка, случаен допир на непознат, малка капка незнайно защо попаднала върху кожата.Всички тези моменти ни носят непознато и дори странно чувство,може да ни поласкаят, да ни поглезят или да ни объркат така , че да не знаем как да реагираме.
Oще когато се родим контактуваме с околните чрез допира, така опознаваме света около себе си. Този необясним начин да общуваме ни е нужен, за да можем да изразим емоция, която няма как да обясним с думи.Запазваме в спомените си неповторими моменти, които колкото и да опитваме не може да разкажем - помним аромата, който ни е заобикалял, нежността, погледа попаднал върху нас, светлината, усещането от атмосферата, която е изпълнила цялата ни същност.
Понякога не обръщаме внимание на "незначителните" малки подробности, те обаче ни правят уникални. Те са малки и незабележими , но винаги са част от чувствата и емоциите.
Колкото повече влагаме от себе си в тях, толкова по пълноценно ще ги изживеем.Така, когато затворим очи, ще запазим не само онова което виждаме на снимките, но и докосванията, които са част от душевния ни мир.Той е този, който ни помага да се опознаем, за да можем да обичаме и да бъдем обичани.
В едно докосване се събира целият ни свят!
Няма коментари:
Публикуване на коментар