петък, 30 януари 2009 г.

Искрицата вътре в нас


Знаем ли откъде идва силата вътре в нас? Можем ли да отговорим на въпроса, от какво се поражда ежедневното ни желание за живот?Как винаги дори и да изпитваме "огромни"според своите възприятия разочaрования намираме воля и упорство ,дори инат, за да отстояваме собственото си "аз",да доказваме на всеки един, че можем да се изправим и да продължим пътя независимо от трудностите?
Чували сме , че всичко може да бъде поправено, щом е дело на човешка ръка. Но и знаем, че искрицата вътре в нас е онова, което не е подвласно на желания или молитви отправени към всевишния.
Можем да отговорим единствено на въпроса, че животът на всеки е безценен подарък, който ни се дава по някаква причина и дори и да не я съзнаваме или да сме я открили за себе си- то не бива да преставаме да я търсим, колкото и време да ни отнеме, дори и да е цял живот. Тази причина може да е грижата за беззащитно дете, грижата за семейство, което разчита на теб, уникалната същност, която може и да не съзнаваш че е ценна за друг, а не за теб.
Всеки от нас е губил близък до душата му човек, огромната празнина тогава- невъзможността да протегнем ръка и да го прегърнем с цялата си обич -ни принуждава да осъзнаем разликата между душата и плътта.
Животът е чудо, което се заражда като слънчевия лъч, който се протяга между облаците за да докосне земята. Той ни дарява не само тленно тяло, но и една малка вселена, която е лично наша- духа ни.Има силата да достига до вичко с любов или омраза.Всяка една усмивка на очите, нежна ласка, малка целувка, страстен миг, са част от неповторими моменти, които пазим дълбоко в сърцата си.Изпитвайки различни емоции, опитваме да оставим своята следа, тя е значима за хората , които те познават. Силата вътре в нас е нужна, за да те тласка винаги към новия ден, онзи който те очаква утре. И не забравяйте, че не се изправяме пред трудности, които не можем да преодолеем... те само ни правят по силни , защото ни се налага да продължим да се учим да живеем.

История... от римско време


по времето на каменната Улпия Августа Траяна

четвъртък, 29 януари 2009 г.

Наследство

Знаем ли колко често приличаме на родителите си, или колко се различаваме от тях.Приликата всъщност е биологичното родство помежду ни, но това не може да определи индивидуалността. Във всеки има нещо неповторимо и такова което го определя, като част от едно семейство.Това обяснява фичическите прилики, но не и защо душата опитва да бъде уникална.Без да се замислим приемаме, като свои- дребни жестове, погледи, думи, но всъщност погледнем ли се в огледало виждаме семейството си.Знаем , че те които са дали живот, стават модел на децата си не само с идеала си за безупречно поведение, а най- вече с действията си. Личността определя себе си като различна,за да отстоява онова, в което вярва и определя като ценно- това ли е конфликтът на поколенията?Сблъсъкът се получава не от разликата във възрастта, а от различната представа за света, в който рано или късно се научаваме да съобразяваме дейстията си с правила, които не определяме сами.
Най-умно е да погледнем себе си през очите на другите. Те ще имат различни противоположни мнения за нас, и както знаем истината е някъде по средата затова е добре да се учим от грешките на другите. Като деца се опитваме да провокираме околните , като нарушаваме правила, които те определят.Тогава ли разбираме за свободата? Всеки в различен етап от живота си достига до своето обяснение за нея, а като част от общество осъзнаваме нуждата от еднаквата представа за граници, в които може да изразим себе си.Вярно е , че "свободата е в ограниченията" колкото и парадоксално да звучи. Това е един от уроците,които научаваме, за да можем да открием
неповторимостта.

Шипка

сряда, 28 януари 2009 г.

Старозагорски минерални бани


Това място е на 15 минути от града, но напълно се различава от шума, нервно бързащите хора, от множеството коли, от улиците които от край до край са запълнени от блокови пространства.
Там можеш да чуеш собствените си стъпки, шум на току що паднало листо, толкова е спокойно, че може да се стреснеш от покоя, който внушава с атмосферата си.Може да се огледаш в неголямо езеро,да те погали лек ветрец. Удивително е колко е близо и колко далеч е от града, но е малко спасително островче- което може да предостави възможност да се покатериш на баирче, да се мушнеш в гората, където дори няма пътека по която някой е минал преди теб. Дори може да си избереш гора има дъбова или иглолисна, където земята цялата е покрита с шишарки. Можеш да опиташ и глътка от минералния извор. Може дори да се докоснеш до легенди разказвани от векове и да почустваш с сетивата си всяка дума, която разказва за отминали времена.

Докосване...изпълнено с нежност


Когато го почувстваме със сърцето си-то вече не е само физически допир, защото има необикновенната сила да достигне до душата ни,там където думите нямат власт.Винаги имаме правилната преценка за света- вътрешно усещане,за това, което може да ни нарани,точно тогава не сме достатъчно силни, за да се доверим на разума. Душата ни разпознава малките мигове, в които сме се докоснали до близостта.Всяко нещо може да предизвика сетивата ни- поглед, нежна ласка, случаен допир на непознат, малка капка незнайно защо попаднала върху кожата.Всички тези моменти ни носят непознато и дори странно чувство,може да ни поласкаят, да ни поглезят или да ни объркат така , че да не знаем как да реагираме.
Oще когато се родим контактуваме с околните чрез допира, така опознаваме света около себе си. Този необясним начин да общуваме ни е нужен, за да можем да изразим емоция, която няма как да обясним с думи.Запазваме в спомените си неповторими моменти, които колкото и да опитваме не може да разкажем - помним аромата, който ни е заобикалял, нежността, погледа попаднал върху нас, светлината, усещането от атмосферата, която е изпълнила цялата ни същност.
Понякога не обръщаме внимание на "незначителните" малки подробности, те обаче ни правят уникални. Те са малки и незабележими , но винаги са част от чувствата и емоциите.
Колкото повече влагаме от себе си в тях, толкова по пълноценно ще ги изживеем.Така, когато затворим очи, ще запазим не само онова което виждаме на снимките, но и докосванията, които са част от душевния ни мир.Той е този, който ни помага да се опознаем, за да можем да обичаме и да бъдем обичани.
В едно докосване се събира целият ни свят!

вторник, 27 януари 2009 г.

Всеки негов удър, измерва миговете в живота


Заслушвали ли сте се в сърцето си. Винаги можете да усетите всеки един негов трепет.Знаете , че то е жизнено важно.Прилича на юмрук, който е "облян в кръв".Понася всеки удър на ежедневието- всяко повишаване на напрежението, всеки стрес, всяко любовно разочaрование, всяка радостна секунда, всяка целувка, всеки флирт.Нямаме реална представа на какво го подлагаме. Още от момента, от който то започне да бие за нас носи сила. Винаги ни тласка напред и може би ни вдъхва разум, ако сме прекалено емоционални.
Сърцето е нашите очи, когато обичаме, то обаче ни защитава, когато сме наранени. Точно за това, като по ирония на съдбата -то е в кръв.Същата, която поддържа съществуването на тялото и може да оприличим със страданието си. Всяко пулсиране обаче ни тласка напред, ни напомня, че не ние сме причина да съшествуаме, да сме живи.Онази магична искрица наречена живот е в нас благодарение на неуморното пулсиращо сърце.
Понякога се отказваме да се преборим за нещо, което е било наша цел, но не бива да забравяме, че има една част от нас, която никога не се предава за да ни докаже, че живота, който живеем не ни принадлежи и трябва да извоюваме правото да бъдем част от реалният свят. Да опитаме да докоснем сърцето на всеки, който срещаме за да му вдъхнем повече смелост да продължи по пътя, който е поел.Когато раздаваме тази сила, която е вътре в нас, тя ни се отплаща с незабравими изживявания...

Езерото и градът...

понеделник, 26 януари 2009 г.

Зимата и градът


Може да бъдем част от всеки един кадър, като му вдъхнем повече незабравима емоция.

Уникалността на погледа

снимка:www.lavalounge.com.au

Вглеждали ли сте се скоро в очите на хората или дори на най- близкия до вас човек. Казват , че те разкриват душата на човека. Там обаче се крие и онова недоловимо усещане за близост, което те докосва само и за малко. Този човек , който те погледне може би за миг отделя част от секундата, от живота си, за да е с теб.
Можем ли да оценим този момент, той е толкова уникален сам по себе си. Кара ни да застинем за миг. Усещаме недоловимото без да съзнаваме, какво мисли другия за нас, настроението му точно в този неповторима секунда.
Даже и да не сме добри психолози, неъзнателно общуваме по този начин. Погледът, който ни е "докоснал", ни пленява за да ни разкаже една малка история. Всеки един може да я прочете, но не всеки може да я интерпретира в съзнанието си.Поглеждайки ние придаваме искрица от живота , който не ни принадлежи- точно за това тя е така искренна и неподправена и много ценна, както в момента в който се раждаме и поглеждаме за първи път.
Знаем, че очите винаги искрят -дали от радост, мъка, щастие, любов, но и заради мъжа или жената, която случайно сме погледнали на улицата без да познаваме. Слънцето се е огледало в нашето "пламъче", или...
Вгледайте се в човека срешу вас и му се усмихнете с онази уникална искрица на вашите очи...подарете му част от живота си!

неделя, 25 януари 2009 г.

Аязмото...райското кътче



Зимна приказка в парка ...



Това е свято за християните място,от неговия лековит извор е била излекувана дъщерята на тогавашния владетел княз Цольо, Цветана. Легендата твърди, че там е бил покръстен и княз Борис I, и с това е започнало приемането на християнството, като официална религия от българите. Там е построен храм и около него започва засаждането на величествен парк. За времето си това е бил гол хълм. Митрополит Методи Кусев в бастуна си донася семена на необичайни за тези географски ширини широколистни и иглолистни растения. Има над 150 екзотични вида сред които алепски бор,молитвено дърво,алепски дъб, райска ябълка, магнолия, лаврово дърво, гинко билоба и много други.