четвъртък, 29 януари 2009 г.

Наследство

Знаем ли колко често приличаме на родителите си, или колко се различаваме от тях.Приликата всъщност е биологичното родство помежду ни, но това не може да определи индивидуалността. Във всеки има нещо неповторимо и такова което го определя, като част от едно семейство.Това обяснява фичическите прилики, но не и защо душата опитва да бъде уникална.Без да се замислим приемаме, като свои- дребни жестове, погледи, думи, но всъщност погледнем ли се в огледало виждаме семейството си.Знаем , че те които са дали живот, стават модел на децата си не само с идеала си за безупречно поведение, а най- вече с действията си. Личността определя себе си като различна,за да отстоява онова, в което вярва и определя като ценно- това ли е конфликтът на поколенията?Сблъсъкът се получава не от разликата във възрастта, а от различната представа за света, в който рано или късно се научаваме да съобразяваме дейстията си с правила, които не определяме сами.
Най-умно е да погледнем себе си през очите на другите. Те ще имат различни противоположни мнения за нас, и както знаем истината е някъде по средата затова е добре да се учим от грешките на другите. Като деца се опитваме да провокираме околните , като нарушаваме правила, които те определят.Тогава ли разбираме за свободата? Всеки в различен етап от живота си достига до своето обяснение за нея, а като част от общество осъзнаваме нуждата от еднаквата представа за граници, в които може да изразим себе си.Вярно е , че "свободата е в ограниченията" колкото и парадоксално да звучи. Това е един от уроците,които научаваме, за да можем да открием
неповторимостта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар