снимка:www.lavalounge.com.auВглеждали ли сте се скоро в очите на хората или дори на най- близкия до вас човек. Казват , че те разкриват душата на човека. Там обаче се крие и онова недоловимо усещане за близост, което те докосва само и за малко. Този човек , който те погледне може би за миг отделя част от секундата, от живота си, за да е с теб.
Можем ли да оценим този момент, той е толкова уникален сам по себе си. Кара ни да застинем за миг. Усещаме недоловимото без да съзнаваме, какво мисли другия за нас, настроението му точно в този неповторима секунда.
Даже и да не сме добри психолози, неъзнателно общуваме по този начин. Погледът, който ни е "докоснал", ни пленява за да ни разкаже една малка история. Всеки един може да я прочете, но не всеки може да я интерпретира в съзнанието си.Поглеждайки ние придаваме искрица от живота , който не ни принадлежи- точно за това тя е така искренна и неподправена и много ценна, както в момента в който се раждаме и поглеждаме за първи път.
Знаем, че очите винаги искрят -дали от радост, мъка, щастие, любов, но и заради мъжа или жената, която случайно сме погледнали на улицата без да познаваме. Слънцето се е огледало в нашето "пламъче", или...
Вгледайте се в човека срешу вас и му се усмихнете с онази уникална искрица на вашите очи...подарете му част от живота си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар