Когато си вземаме домашен любимец, не знаем какво ни очаква и в буквален и в преносен смисъл. Моята малка пухкава любов стана моя, когато беше на 19 дни. Беше малка беззащитна топка с две големи очи и малко мокро носле. Сега обаче знам, че той има запазена част в сърцето ми завинаги. Казват, че се учим на много неща, едно от които е да обичаме.Да дадем нещо от себе си, без да чакаме същото от отсрещната страна.

Когато той започна да разбира нещо от това, което го заобикаля, се превърна в малко ходещо любопитство....

както повечето мъже и той си има собствено мнение по въпроса...

Знам само, че в много трудни моменти, колкото и да е необичайно, той е бил начина да се успокоя поне малко и да спра за момент напрежението. Дори и да не вярвате животните усещат, когато сме напрегнати и успяват по своему да помогнат.

Когато си тъжен, можеш да разчиташ на него, да ти се зарадва без да има особенна причина, да ти подаде лапичка за да предизвика усмивката ти. Да те целуне...

Животните ни учат на много, но най важното е-ОБИЧТА- онази чиста и неподправена- те са беззащитни, живеят в свят който не разбират и няма как да контролират. Най-важното нещо е , че те са наппо-добърълно искренни- научих това с течение на годините. Когато имаш животно или животни се научаваш човек.

Важно е да знаем, че те също изпитват вина и дори се извиняват по своему.

Ще видите света през други очи, ако имате такъв подарък като моя.

Бъдете обичани, от такива малки или големи пухкави или гладки сладури.

