Инфекциозни болести
В началото на XX век лекарите изследвали жълтата треска , убиваща хиляди хора в Америка и Африка. Повечето от медиците тогава предполагали, че тази болест се предизвиква от изпарения на почвата.Тогава кубинският лекар Карлос Финлей е представил хипотезата си в Парижката академя на науките, че тази треска се пренася от комари определен вид, никой не му повярвал. Доказателство за това е било смъртта на лекаря Джес Ласеар, който е ухапан от комар преди това хапал болен от тази треска.
Доктор Емерих Улман предложил на Пастьор да провери ваксината против бяс на него. Улман остава жив, и това помага за разпространението на ваксината на Пастьор.
Доктор А. Уайт умира в Египет през 1802 г.след като, вкарва в себе си гной от раната на болен от бубонна чума.
Американският професор Джозеф Голдбергер през 1916 г.решил да установи, заразна ли е болестта пелагра,или се отнася към авитаминозите. С тази цел Голдбергер и петнадесет негови колеги са направили опит върху себе си. Те са взели материал от болни от пелагра:кръв, секрети от носа и устата, кожа и в течение на един месец са ги смесвали с храната си. Никой от лекарите не е заболял от пелагра, което опровергава мнението, че тя е инфекциозна болест. Сега е извесно, че заболяването се предизвиква от недостаъчно количество в организна на никотинова киселина.
Медикаменти
Американецът Роджър Смит през 1944 г. поискал, под наблюдение на колеги лекари, върху себе си да изследва свойствата на отровата кураре. След инжекционното въвеждане в организма, започва да се развива паралич. Отначало са се парализирали мускулите на гърлото и Смит помислил, че се е задавил със слюнката си, след това параличът се разпространил на мускулите на крайниците, накрая започнало да се затруднява и дишането му.Само спешната реанимация е могла да спаси Смит. Лекарят не е рискувал напразно, в резултат на неговите изследвания станало възможно прилагането на кураре в неголеми дози за разслабване на плоските мускули на стомаха при хирургични операции.
Швейцарецът Жак Понто, изследващ създадения от него серум против отровните змии/Vipera/ е дал на три от тях да го ухапят и оживял.По-късно аналогични опити са правили и лекари при разработка на антидоди против отровите на др. видове змии.
Фармацефтът Фридрих Сертюрнер в началото на XIX век извършил редица опити върху себе си с лауданум, за да може да установи оптималната доза за обезболяване. В середата на XIX век Паоло Мантегаца експериментирал с листа на кока, подробно описал своите усещания след сдъвкване или употребата на настой от тях. Експериментите на учените са довели до употребата на епидуралната анестезия, която е основана на вкарване на аналгитика в гръбначномозъчния канал. Авторът на метода немеския хирург Август Бир – за да получи пълна представа за действието на тази анестезия, правил опити на себе си като в гръбначният си мозък е въвеждал кокаин.
Паразити
Специално заразили себе си с тения руските учени Ж. Штром през 1930-те години и Ф. Тализин в края на 1940-те. Дължината на възрасната тения е достигнала от 4 до 10 метра и ширина 5-7 миллиметра. Решили са да се заразят зради това да изяснят какъв е цикълът на развитие на паразита и как може да се диагностицира. Федор Тализин, е глътнал две личнки на червея, и е живял с паразита 122 дена, през това време лекарят е изпитвал гадене и разтройство.Когато тениите са достигнали до зрял стадий, най-долните членчета на тяхното тяло започнали да се откъсват и да предобиват способност самостоятелно да пълзят излизайки от червата на човека навън. Накрая след като Тализин взима препарат убиващ тенията се изяснава, че в червата му са живели две тении с обща дължина 9 метра и 80 см.
Храна и глад
Доктор Уилям Старк (1740 – 1770) е избрал определен вид храна в течение на няколко седмици се е хранил само с нея, за да докаже, че храната е "вредна" и "безобидна". От начало диетата на Старк е била само от хляб и вода, след това той включва и зехтин , после започнал да се храни с месо хляб и вода, после направил комбинация от хляб мазнина и чай или хляб растително масло вода и сол. С тези опити той разклатил здравето си и умрял на 29 години, когато накрая е опитал да се храни само с кашкавал Честър.
Последователите на Старк в XIX век са станали Йоган Ранк и Макс Рубнер, които върху себе си изяснили може ли човек да се храни само с месо/изводът им бил, че не може/.
Американският лекар Танер с научна цел обича себе си на гладуване в течение на 40 дена.Загубата на тегло е 33 фута/повече от 16кг/.
За да провери своята хипотеза за причината на заболяването бери-бери (авитаминоза, развиваща се при недостиг на витамин В1), распространена в Югоизточна Азия, лекарят Мошковски, работещ в Нова Гвинея, 11 месеца се е хранил само с полиран ориз. Той заболява от бери-бери в тежка форма.
В открито море
Говорейки за рискови експерименти върху себе си неможе да не се спомене и за френският лекар Ален Бомбар, който през 1952 г. пресича на гумена лодка Атлантическият океан без запаси от храна и прясна вода. Той работил на пристанището Булон и се замислил над това защо много жертви от корабокрошения, оказали се в морето, умират в първите три дена. От глад и жажда би трябвало да умрат по-късно. Той изучавал проблемите на преживяването в екстремални условия, запознал се с всички достъпни разкази за хора , спасени в морето или намерени загинали. Достигнал до извода , че повечето хора, биха могли да оживеят, ако не са били отчаяни. Бомбар писал покъсно: « Жертвите на корабокрошения, загинали преждевременно, тях ги убива не морето, не глада, не жаждата! Задържайки се на вълните, те са умрели от страх!"
За да потвърди своите думи с действия, Бомбар е тръгнал на плаване на гумена лодка.Хранил се е с планктон и сурова риба, вместо вода е пил изцеден от рибата сок. Първото тренировъчно плаване в Средиземно море продължило две седмици, плаването през Атлантическия океан от Канарските острови до остров Барбадос – 65 дни. През времето на плаването той отслабнал с 25 килограма, а нивото на хемоглобина е паднал до критичния минимум. Своето пътешествие Ален Бомбар описал в книгата си «Зад борда по своя воля». В результат на плаването на Бомбар, френските кораби започнали да се снабдяват със спасителни гумени жилетки, а той самия до края на живота си получавал писма от спасилите се хора"ако не беше вашият пример, ние бихме загинали".
Медицинска техника
Немският лекар Вернер Форсман е бил един от създателите на метода на катетеризация на сърцето. Тази операция той изпитал на себе си през 1928 година. Колегите му са сматали, че при проникване в сърцето на чужд предмет ще настъпи шок и спирането му. Форсман, се е решил на този опит въпреки всичко. Първият път асистентът е отказъл да продължи опасния експеримент. Вторият път Форсман действал самостоятелно. Той вкарал катетъра на 65 сантиметра и достигнал дясната половина на сърцето, след това включил ренгеновия апарат и получил потвърждение за своя успех. За разработената от него методика, Форсман съвместно с американските лекари Корнан и Ричардс получил през 1957 година Нобелова награда.
Отначало провери на себе си
Шампион по издевателства над себе си е чешкият лекар Ян Пуркин, 1787 – 1868. Започнал експериментите още като студент, на себе си изследвайки действията на лекарствата. « Аз изпитах на себе си действието на слабителните средства; ревен, различни соли, алаксандрийски лист, корени от ялапа, след това изследвах някои средства предизвикващи повръщане. И при самонаблюдение установих, голямо различие между алкохола и етера.». По късно Пуркин изследвал действието на лауданума, приемайки го в постепенно нарастващи дози.
Експерименти върху себе си днес
Медицинските експерименти не са вече минало. И сега изследователите експериминтират своите хипотези на себе си. Например, австралийските учени Робин Уорен и Бари Маршал откриват на слизестата обвивка на стомаха бактерията Helicobacter pylori. Те предполагат, че именно тя , а не стресът или лютата храна, са основна причина за гастрита и язвата на стомаха. За да докажат това Бари Маршал изпива съдържанието на чашка Петри с култура от тези бактерии и така той развива гастрит. През 2005 година Уорен и Маршал за своята работа върху Helicobacter pylori получават Нобелова награда.
