Домът- "българска версия"

Всеки има едно свое кътче, което е неговото лично пространство. Там той се отпуска,релаксира, общува с най-близките си- своето семейство. Този дом за повечето от нас са апартаменти, които са като малки кутийки, подредени една над друга в безкрайни жилищни кооперации.Там се заключваме от страховете си зад решетки и метални врати, достатъчно ли е това да ни защити от околните?Не искам да говоря за страха от всичко, което не ни е познато, а за това как да направим околното пространство такова, че да е приятно да го погледнем, да ни се иска да се връщаме там заради спокойствието, което внушава и възможността да избягаме от забързаното и дори задъхано ежедневие, в което живеем.
Представата за уюта в дома се свързва с комфорта и удобството, такова каквото всеки разбира за себе си.Затова казват, че един дом говори много за стопанина си.
Ако се опитаме да си представим идеалния в своите разбирания дом, неминуемо се сещаме за онези картинки, като картички по всякакви филми- къщички наредени една до друга с зелена полянка отпред и дори и малко дворче, което е едно малко собствено кътче за бягство, от което всеки се нуждае.
Когато обаче се върнем в нашата действителност се сещаме за мръсните улици и тротоари, които не рядко са част от общите пространства на етажната собственост. Тази неподреденост обаче може и да застрашава не само естетическите ни виждания , но и живота ни в буквален смисъл.Тогава естествено си задаваме въпроса: защо не се грижим като стопани за собствеността си, дори и тя да е някаква нищожна част от общото пространство?
Когато заваля първия сняг, медиите ни заляха с информация къде има заледявания, как времето се влошава, как се очакват още валежи...Събуждайки се видяхме побелелите тротоари, не се сетихме да изчистим пред жилищата си. Не защото нямаме време, а за да не ни попитат комшиите "защо чистим?", както се случи с мен. Излизайки да почистя около колата опитах да разширя "кръгчето" на петното без сняг около нея.Почистените стълби на входа не бяха достатъчни, за да може да се преминава безопасно, а и заледяванията следващите дни бяха достатъчни за да уплашат всеки.Малката лопатка обаче "ме победи" след няколко часа читене...Тогава си помислих, ако всеки беше изчитил поне толкова колкото едни стълби, нямаше следващите дни да се чудим от къде да преминем. Казват, че манталитет трудно се променя, и все пак не е невъзможно , ако повече хора поискат да живеят, конфортно незавиимо от времето. Тъй като ние не сме животни, и не би трябвало да се крием в "своята дупчица" и да чакаме да отмине снега.Надявам се следващия път, когато сляза да почистя да има и други комшии, които да не се чудят на ентусиязма ми, а да чистят всеки своето "кръгче"...Нека не търсим вина в общинкото ръководство за читотата пред домовете ни, защото тя е за нас самите,това само показва какви стопани сме...