Днес или утре ще се научим да уважаваме човека до себе си? Наистина ли мислим , че свободата е само възможност да изразяваме мнението си и по- ценно ли е то от нечий живот. Не е ли тя проява на собствената ни ценностна система.Затова не се учудваме, че насилието или по скоро жестокостта, която ни заобикаля, вече приемаме за нещо "нормално". Нима всеки може да съди и да издава присъда- без право на отсрещната страна да изгради защитна теза. Наистина ли може да има диалог, в който би следвало да се роди истината, ако само търсим грешките, без да намираме решение на проблема. Когато посочваме грешка би трябвало да сме открили и начина, по който тя да се поправи. Свободата сама по себе си изисква от всеки един да си поставя свои вътрешни граници, които не би следвало да нарушава. Ако искаме да рушим, трябва да имаме ясна представа за това, което ще се изгради и то не от някой друг, а от нас самите.
Всеки има различно виждане за живота,който иска за себе си, но като общество не сме се научили да изразяваме общо мнението си.
Не умеем да избираме хора , които да ни управляват. Уж не се доверяваме лесно, а изберем ли някого, то той не се оказва това, което очакваме....
Имаме вътрешно усещане за правилното и грешното, но винаги ли се вслушваме в това, което съвестта ни диктува или амбицията е винаги водеща? Когато сме деца ни разказват еднакви приказки, в които злото винаги се побеждава от доброто. Слушали сме вълнуващи истории, където хора са защитавали убежденията с живота си, това ли се случва сега...Опитваме ли да възприемем собствената си личност, като част от обществото и правилата, които ни ограничат, за да сме свободни. Ако винаги считаме, че изразяваме " единствено " правилното становище, как бихме обяснили на едно дете, че може и да грешим? Как приемаме становище коренно различно от собственото , когато вътрешно усещаме, че е неправилно.
Развиваме ли сетива да "чуваме", а не само да "слушаме" звуците, които не докосват вътрешното ни "аз". Трябва да знаем, че точно за това свободата е трудно за формулиране понятие, защото границите трябва да си поставим сами.
Няма коментари:
Публикуване на коментар