а друг да сме тъжни, за нещо което не можем да поправим като грешка, а някой път дори и без причина.
В природата на човека е заложен страхът. Той е толкова силен, като инстинкт, че не можем да го преодолеем с волята си и усещането за несигурност ни завлдява. То контролира цялото ни поведение, докато не решим , че сме в безопасност. И добре, че го притежаваме за да не загубим реалната представа за опасността.Лошо е да му се предоверяваме, за да не изпаднем в крайност- параноята.
Когато няма как да се скрием, се поражда и гнева, той има различни измерения. Сърдити сме на света наоколо , той е враждебен за нас, не намираме подкрепа в приятел, близък или не можем да поправим грешка, допусната неволно или поради недомислие.Гневим се предимно за свои действия, но и за чужди "грехове".
Може да се породи и срам за безпомощността, която ни обгражда....
Тогава сме самотни,може да се каже изпитваме няколко усещания в един единствен момент
Нужен ни е приятел, който да разбира онова, което усещаме, да ни измъкне от бездната в която пропадаме
Ако не открием сродна душа обаче сме безразлични, към чуждо страдание искаме да излекуваме своята болка
Тогава се сблъскваме с презрението, примесено в омраза и отвращение, към другите, а може и към себе си
Тогава се изненадваме от хубавото , цветното в живота
Любовта идва за да излекува мрачите мисли и да донесе разтърсваща страст
Заслужава си да им се отдадем изцяло, те са цветовете на живота, не се страхувайте от тях-те ни правят силни!
Много са хубави!!! БРАВО!
ОтговорИзтриване