понеделник, 9 февруари 2009 г.

Емоциите...на които сме подвластни

Никой, не може да обясни, как точно се появяват те.В един миг, може да сме усмихнати и да изпитваме истинска и неподправена радост

а друг да сме тъжни, за нещо което не можем да поправим като грешка, а някой път дори и без причина.

В природата на човека е заложен страхът. Той е толкова силен, като инстинкт, че не можем да го преодолеем с волята си и усещането за несигурност ни завлдява. То контролира цялото ни поведение, докато не решим , че сме в безопасност. И добре, че го притежаваме за да не загубим реалната представа за опасността.Лошо е да му се предоверяваме, за да не изпаднем в крайност- параноята.

Когато няма как да се скрием, се поражда и гнева, той има различни измерения. Сърдити сме на света наоколо , той е враждебен за нас, не намираме подкрепа в приятел, близък или не можем да поправим грешка, допусната неволно или поради недомислие.Гневим се предимно за свои действия, но и за чужди "грехове".

Може да се породи и срам за безпомощността, която ни обгражда....

Тогава сме самотни,може да се каже изпитваме няколко усещания в един единствен момент

Нужен ни е приятел, който да разбира онова, което усещаме, да ни измъкне от бездната в която пропадаме

Ако не открием сродна душа обаче сме безразлични, към чуждо страдание искаме да излекуваме своята болка

Тогава се сблъскваме с презрението, примесено в омраза и отвращение, към другите, а може и към себе си

Тогава се изненадваме от хубавото , цветното в живота

Любовта идва за да излекува мрачите мисли и да донесе разтърсваща страст

Заслужава си да им се отдадем изцяло, те са цветовете на живота, не се страхувайте от тях-те ни правят силни!

1 коментар: