Имало едно време в Родопите китни села, те омайвали с опияняващия дъх на пролет, на слънце, и току що отронена роса. Там живеели хора, които обичали планината, която ги дарявала с уханни билки, които лекували всякакви болки, ромоляла река в долината и пеели птички, жужели пчелички....
Гостоприемни били домакините и помагали на пътници минаващи само по техните места. Били любопитни да научат колкото се може повече за родните им места и не пропускали да ги упътят за красотите в Родопа планина.Там времето е спряло в каменните зидове, в чардаците, в шарените черги и чановете.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported License.
Няма коментари:
Публикуване на коментар