Изхабено ли е виртуалното...?

Днес прочетох една статия, че блоговете разголват душата на своите създатели, до степен, че гледаме понякога грозно порно само заради рейтинг или някаква класация.Регистрацията и никовете и паролите започват да омръзват-истината е някъде там, не е ли така.Начина, който сме намерили да споделим нещо с повече хора от тези, с които реално общуваме, започва постепенно да се изхабява. Забелязали ли сте, че новите неща са интересни, уникални, докато не научим нещо, което е достатъчно да задоволи нашето собствено любопитство.Колкото повече научаваме обаче, толкова по незначително е това, което сме постигнали до момента във въображаемия свят, който мислим, че сме създали за себе си.Отначало е истина, имаме няколко идеи, следва момента, който някой обръща внимание на публикациите и намираш хора, които да коментират, това което е побликувано...Не трябва да забравяме, че човек е социално животно и се интересува от толкова много и различни неща, че дори няма как да ги изброи, желае да опита научи да докосне, личното обаче остава в спомените.Те не могат да се разкажат, колкото и умели разказвчи да мислим, че сме. Малко са хората, които поставят на правилното място границата между себе си и нереалното...интернет пространство. Винаги съм вярвала, че и зад най-краивите стихове, есета стоят неизмеримо количество емоции, уещания, аромати, погледи...които остават в съзнанието на тези, които са имали щастието да ги изпитат...Затова винаги е по добре да живеем реално, никой не знае колко време има да научи, изпита, изрази нещо ново и непознато за него самия...