Великденска седмица!

Дълбоко вярвам, че този празник не би трябвало да възприемаме, като повод да се съберем със семейството си и по някакъв начин да запълваме пазнината в отношенията само за тези няколко дни.
Фотографии: GettyImages

Велик ден трябва да е най- вече за душата ни, тя която изразява вътрешното ни "аз".Този празник е дълбоко свързан не само с религиозните обреди, които го съпътстват, а с начина по който ще се почустваме- катарзиса, който трябва да преминем.Тази вина може да бъде изкупена, когато подаряваме на околните, независимо дали ги познаваме или не, доброто в нас.

Всеки поне веднъж в живота е почуствал нужадата да направи добро без да очаква нещо в замяна.Ако не сте усетили такова желание до този момент, пропуснали сте да изживеете- различното.

Тези мигове нямаме нужда да споделим, те остават дълбоко в нас, скрити от външния свят.Предизвикват искрената усмивка.... и желание да направим още...и още...Добрината, както и лошото не остават незабелязани- различното във всеки го кара да приема тези две крайности по друг начин.

Този ден е важен за човек, който определя значимо място в съзнанието си на онова вътрешно спокойствие, удовлетвореност от делата си.

Не мисля, че има някой който да заяви и да вярва в непогрешимостта си, затова по някакъв начин изкупваме вината си всеки ден.

Можем да го правим без да е само на Великден...вярата в доброто не е само на този ден, ако наистина знаем в какво вярваме.

Моралните ценности, които непрекъснато критикуваме в обществото, не трябва да забравяме зависят от всеки един негов член. Убедеността, че трябва да се спазват правилата, не бива да е заради рестриктивна мярка на влстта.