Били ли сте център на света? В буквалният смиъл на думата...не се шегувам. Усещането е уникално и всеки го е изпитвал, макар да не си е давал сметка, че му се случва точно на него. Може и да не се сещаш за такова усещане свързано с теб, но сега ще ти припомня...Оглеждаш се в очи, на които не можеш да се наситиш...и никога няма да забравиш, те остават не само в спомените , но и в душата ти.Озоваваш се в шумния център на града... край теб профучават множество хора, малки големи, поглеждат те а ти чакаш... Не чустваш самота, защото знаеш, кого очакваш...времето минава бавно,и нетърпенито ти нараства...леко се ядосваш, но чакаш...работа, ангажименти.Когато го съзираш, нищо друго няма значение, не чуваш нищо освен него и се затичваш, за да го прегърнеш- да потънеш в топлината на ръцете му да се сгушиш в него...
Когато вече сте двама хората ви заглеждат, а вие говорите ли говорите...искайки да кажете, онова което не изричате...Светът е голям, но центъра му сте вие двамата, слънцето се плъзга по ръцете , ако пък вали дъжд, гледате заедно тъжно навън през прозореца на някое кафене....Когато се погледнете с обожание искате този миг да продължава вечно...дори и този той обаче е подарък, с цяла вселена от усещания, който е взаимен...Гледате нещо заедно, преживявате го заедно и някак не мислите за престоящото, а вички гледат само вас, как се целувате как се докосвате....
С цялото си сърце ти пожелавам това състояние да продължава винаги с този човек :))),обичай живота и човека с теб...това е истината...
ОтговорИзтриванеБлагодаря...:)))
ОтговорИзтриване